Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2008 00:24 - Възраждане
Автор: guger4e Категория: Тя и той   
Прочетен: 368 Коментари: 0 Гласове:
0



Той стоеше и гледаше в безкрая. Беше се замислил за нещата от ежедневието, нещата които не му даваха мира и го тревожеха. Стоеше и изражението му беше толкова тревожно, че би притеснило дори човек , който не го познаваше. Докосваше се мислено до проблемите си и искаше да открие начин да ги разреши. Всичко около него витаеше и въздуха беше сгъстен, не можеше да се диша и всичко макар и въображаемо се виждаше и с просто око. Тя стоеше някъде там и го наблюдаваше. Дългите й гъсти коси се развяваха сякаш беше на огромно поле и вятъра я обгръщаше от всякъде. Тя беше обвита от някаква мистичност , около нея се наблюдаваше бледо розов ореол преливащ в по тъмните си нюанси навлизайки навътре към нея. Въздуха беше искрящ и нажежен , усещаше се напрежението което тя чувстваше. Той беше виновен за нейното неспокойствие , но не го знаеше. Може би ако поне малко подозираше , че тя мисли за него и съпреживява болката му щеше да разбере какво тя искаше от нея. Той беше натрупал много в себе си , от минали и настоящи преживявания . Не го показваше никога, прикриваше се умело. Дори да беше убил хиляди хора той винаги се усмихваше и лицето му с ангелското изражение никога не би навело някого на мисълта , че той би направил нещо лошо. Погледнеше ли те , докосваше те изцяло, изгаряше те от вътре и разнищваше всяка струна от същността ти. Прозираше вътре в теб и само с поглед разкриваше тайните ти. Той се чувстваше удовлетворен от действията си и щастлив , че умее да разкрива тайните на всички, но не можеше да проникне единствено в нея и да види вътре в душата й. Та той дори не подозираше за нея, не знаеше че тя съществува, което някак си беше нормално. Тя беше нематериална , беше нещо като дух . Не беше точно дух , защото беше чувала че те нямат чувства а нейните бяха много силно изразени и наистина чувстваше и обичаше. Само да можеше той да го разбере. Тя по някога мислеше че той я забелязва, даваше му малки знаци , че е някъде около него. Не беше сигурна , че той ги разбираше и ги приемаше правилно. По някога дори не реагираше на нещата, които тя правеше за него, смяташе че са естествени и нормални да се случват. Вечер докато спеше тя стоеше над него обливаше го с мистични светлини и усещания, а той мислеше че сънува и усещането му харесваше. Обичаше загадките, защото те бяха малко за него. Той винаги ги разгадаваше много бързо само тези сънища много го мъчеха не ги разбираше и не можеше да вникне в тях. Тя ги създаваше както на нея и харесваше и ги правеше толкова заплетени и истинско изглеждащи , че той често се събуждаше изпрашен до смърт и питащ се какво се случва. Искаше да разнищи сънищата, да разбере защо ги сънува, но никога не успяваше, а тя стоеше и леко и ехидно му се смееше. Ставаше и хубаво когато го виждаше така, разтревожен и замислен над това което му се случва. По някога когато се събудеше му се пречуваха разни шумове, но той бързо ги изолираше и забравяше това не беше слабата му страна . Нещото което най – много го плашеше беше когато отвореше очи и видеше тъмна гъста мъгла преливаща от мастилено синьо в тревисто зелено. Това вече го плашеше до смърт и го оставяше без дъх за дълго. Трудно се успокояваше от това, това го караше наистина да се замисли какво се случва с него.
Мина дълго време от както не му се бяха случвали странни неща, беше забравил за тях. Една вечер беше абсолютно сам в огромната къща беше решил да релаксира и да се отпусне както той си знаеше и правеше , но не се беше случвало толкова отдавна. Тогава тя разбра , че е момента да се завърне в живота му и да му напомни за кошмарните преживявания преди време. Този път тя се беше завърнала крайно разярена, а дори не знаеше защо просто беше ядосана и той беше единствения който щеше да е съпричастен към нейната мъка. Реши че ще си поиграе с него както той си играеше с всички около него, не се беше променил. Все още беше толкова ангелски подмамен и толкова дяволски зъл в дълбините си. Тогава тя разбра защо е ядосана , защото това което му беше сторила не му беше помогнало, а го беше направило още по зъл и злодеятелен .
Той беше седнал с чаша марков алкохол пред телевизора и се беше загледал в нещо, в главата му се редяха една след друга иронични и арогантни забележки към всеки когото видеше. Подигравките бяха негова същност, той обичаше да кара хората да се чувстват зле и нищожни когато е покрай тях. Сега беше нейната вечер , твърдо бе решила да го промени безкрайно много. Опита се да погледне в съзнанието му но нещо толкова силно я изхвърли от там, че й трябваше много повече време от всякога до сега докато се съвземе. След като стъпи здраво на краката си ако можеше да се каже така тя беше по – ядосана от всякога. Момента беше най – подходящия , той отново се смееше иронично и говореше дори вече на глас със саркастичния си тон . Тя застана до него и подаде толкова студен полъх към него, че го накара да замръзне на място, а усмивката му изчезна така бързо сякаш никога не е била там където по принцип трябва да бъде. Мислите спринтираха из главата му , но той дори не се сети за това какво му се беше случвало преди. Спомените му щяха ярко да изплуват много скоро. В този момент в къщата настана безкраен мрак, дори през прозорците не влизаше никаква светлина, малко след това той отново видя най – големия си кошмар , мъглата която се появяваше след някои от онези откачени сънища. Настръхна целия и изпита непреодолим страх от това какво ще се случи, но събра сили и смелост и тръгна към мъглата. Не беше сигурен че го прави сам или нещо го кара да го прави, за момент помисли че нещо силно го буташе и му говореше без глас да го прави. И беше несравнимо прав. След уплахата която изживя при вида на мъглата съзнанието му се отключи и дори малко бебе д беше срещу него само с поглед щеше да види колко е безпомощен в момента. Сега той изпитваше страха, колебанието, разочарованието и всичко което бе причинявал през годините на хората около себе си . Най – вече изпита страх от самия себе си, това никога не го беше очаквал. Страхът от самия него го влудяваше, накара го да трепери сякаш е на най – високия планински връх и е гол. Почувства се безсилен, безпомощен, дори нямаше сили да извика. Тя беше вътре в него и му казваше какво да прави. Той уверено вървеше към сиянието и съвсем скоро прекрачи границата му. Влезе в един друг свят, събра сили да извика и го направи. Викът му беше толкова неистов и силен, че раздра мрака около него но там нямаше кой да го чуе. Паниката го беше обзела изцяло и чувството което се гнетеше вътре в него не можеше да се опише с думи. Той искаше да избяга и да се скрие, видя нещо като скала и се затича към нея. Задъхан колкото повече бягаше към нея тя толкова повече се отдалечаваше и бягаше от него. Той се спря , беше адски изнемощял, паниката , страха и опитите да се измъкне от ужаса бяха изпарили силите му. Седна на земята и започна да реве с нечуван и нечовешки глас, беше му трудно да повярва , че сега той е в ролята на жертвата , че всичко това се случва на него. Както винаги се опита да разбере проблема да вникне в същността на този път му се стори по – трудно и от тогава когато опитваше да разгадае мистиката в ореолите, гласовете и силуетите, които виждаше и чуваше. Не можеше, тя го контролираше и сега тя изсипваше цялата си ярост върху него. За краткия миг спокойствие той разбра и си спомни всичко което му се беше случвало, всичко което беше сторил. Не можа да повярва , никога не беше вярвал на приказките , че всичко се връща, а сега го изпитваше върху самия себе си. Тя го хвана , вдиган го във въздуха и го завъртя, подхвърли го като лек боклук. И той се почувства точно така, видя какъв боклук е наистина и започна да проумява какво е правил и как се е отнасял. Сега имаше възможност да се види от страни , сякаш всичко минаваше покрай него и връхлиташе пред него . Показваше му какъв е бил. Това беше предупреждение помисли си той. Не напротив предупрежденията бяха преди и той не ги виждаше, не ги разбираше , а сега всичко падна върху него като мълния и разцепи целия му подреден и смислен живот. Тя беше толкова ядосана, но любовта към него се бореше. Тя беше изпратена преди много, много време да го вразуми и да му покаже правилния път , а тя какво стори. Тя го видя и го обикна. Плени я с измамната си външност , излъга я дори без да подозираше. Тя се чувстваше толкова безсилна когато го гледаше, искаше само да може да го докосне , да усети изгарящата му кожа. Мислеше че злото насъбрано в него го правеше по – страстен и пламенен от всеки друг. Бяха я пращали да помага на много други хора и тя се справяше бързо и с лекота с тях, но с него тя разбра от първия миг , че той не е като останалите. Стоейки над него вечер й се струваше , че е прекарала цяла вечност при него и той е толкова недостижим. Беше самотник и в началото не разбираше защо , но след това бързо разбра. Това й харесваше, обичаше да е само за нея, не искаше да го дели с никого друг беше щастлива от факта, че никой не го харесва. Той също сам по себе си беше доволен,никой не го занимаваше с излишни неща които не го интересуваха. Живееше си както той си знаеше. Дойде един момент в който на нея започна да не й харесва всичко на което се е любувала до сега , но това й се стори че задълбочи още повече чувствата й. Това беше нещо което до сега никой от нейния род не беше изпитвал или предполагал , че съществува. Чувства, те бяха само за хората, но пък бяха толкова примамливи и сладки, беше ненаситна за тях . Когато беше изчезнала от живота му тя бе затворена от себеподобните си и имаше много време да мисли и много неща да разбере. Мислеше че ги е разбрала, но знаеше че не беше разбрала всичките. Вече искаше да спре да обича, искаше да спре да чувства и да е както преди. С какво той беше я променил, беше я направил по – различна от другите като нея. Той без да знае за съществуването й беше влязъл в съзнанието й и се беше потопил там. Беше удобно, уютно и приятно. Тя му даваше топлината от която се нуждаеше и всичко друго, а той мислеше че го постига сам. На нея и харесваше че той се чувства добре в нейното владеене. Но сега чак тя разбра, това беше от нещата за които не е имала още малко време да ги разбере. Тя го беше направила това което е. Тя беше подхранила неговата ненавист, той бе решил че го постига сам . Хармония , синхрон , нямаше нужда от чувства , защото тя крадеше неговите неумишлено докосвайки се до него макар и леко. Сега тя трябваше да поправи собствените си грешки.Беше й толкова трудно , чувствата бяха непреодолими. Сега захвърлен на земята от собствената си избавителка,от този който го научи да прави всичко това със себе си. Той драскаше с нокти и се бореше да се изправи и да тръгне отново. Нямаше сили , тя го беше напуснала, бе излязла от него и бе решила да го остави да се справи сам. Седнала над него на една скала го гледаше и от очите и потече някаква течност, и това не се беше случвало преди. Изпита ново чувство, мъка. Мъката беше още по – лоша от любовта й към него. Тя я караше да мисли как да му помогне. Тя знаеше правилния отговор , но така неистово от вътре напираше желанието й. Разкъсваше се и сълзите й започваха да текат още по – силно и бързо. Ако продължаваше така щеше да го удави в тях, а тя не искаше.Не искаше да убие единственото което й бе помогнало да изпита първото и най – блажено чувство. Искаше да се разкрие, искаше да се материализира и да се покаже пред него , да му каже всичко как и защо се е случило. Тогава ч обзе поредното чувство , страха. Когато и страха я обзе и се прииска да не се бе случвало никога. Тя бе чувала милиони пъти, че страха е най – ужасяващото нещо . Бяха чували и другите, но те не знаеха нищо нямаха представа какво е чувство, а още повече страх. Силите и се изчерпваха наистина започваше да се чувства безсилна, а той долу под нея ридаещ, късащ се, раздираше кожата си. Тя го унищожаваше , разбиваше творението си. Така трябваше да постъпи или ще го направи истинско творение на злото, истинско чудовище. Тогава тя се сети за нещо което бе чувала, прииска й се да умре с него, да влезе в него и да издъхнат заедно. През всичкото време с него не можа да му покаже , че е там, че е истинска и съществува. Сега искаше да умре с него, знаеше че това следва за него, че той няма да се спаси. В този момент тя полетя на долу към него, но не полетя както беше го правила до сега. Тя падаше, разбра го по струите въздух обливащи тялото й с нарастването на скоростта. Вярно беше, когато искаш нещо истински то се случва, тя падна точно пред него, пред изтерзаното му тяло. Той в сетните си сили се стресна , отвори очи, не вярваше какво се случва. Видя я , помисли си че сънува , искаше му се това да е сън. Никога до сега не беше виждал нещо подобни. Беше божествена, красотата и изпълни мрака и той засия във весели нюанси, сякаш безброй звезди танцуваха около тях. В този момент той се почувства по – жив от колкото се беше чувствал всякога, не вярваше какво му се случва. Питаше се и от очите му се затъркаляха по окървавеното му лице реки от сълзи. Как може да не я беше открил по – рано, тя изглеждаше като въплъщение на добротата ,сякаш бе творение на слънцето, дори му се стори че ако имаше слънце тя щеше да го засенчи и то никога повече нямаше да се покаже. При вида й извика всичките си добри чувства, бръкна толкова на дълбоко в себе си и изкара всичките си сили. Обгърна я с ръце и сълзите му, които бяха толкова кървави не само от раздраното му лице а и вече самите те бяха истинска кръв. Обливаше я , алени реки се стичаха по голото и тяло и я обагриха в червено. Заприлича на истинско огнено червено слънце, тя бе негово дете реши той. Стискаше я толкова силно , не искаше да я пусне, не знаеше от къде бе дошла тя. Тогава , в най – силния момент на неговото отчаяние тя отвори очи и понечи да каже нещо , но от устата и се отрони едва дочут стон. Тя искаше да извика, но не можеше удара който беше понесла бе отнел всичките й сили. Сега стояща в неговите ръце ,както бе искала винаги, се чувстваше щастлива. Сега погледна през очите му и както той правеше винаги с другите влезе навътре в него, видя как е излекувала всичко което е искала, това което беше преди вече беше изгоряло и в части от него се виждаха още малки пламъчета, които догаряха остатъците. Пламъците които тя видя бяха неговите болки, бяха малки но много и разпръснати навсякъде, сега за първи път той изпитваше болката като истинско чувство не само такова за което беше чувал само и се присмиваше на тези които твърдяха, че я изпитват. Сега всичките непознати чувства нахлуваха в тялото му и му причиняваха истинската болка която някой някога можеше да изпита. Видя всичко това в нея, не искаше да я губи, искаше да я докосва, да я целува, да я изпълни с живот. Паниката го завладя неистово, чудеше се как да я спаси, не знаеше къде е и как да стигне където и да е. Нямаше начин да и помогне. Страхуваше се, изгарящата болка на страха започна да го яде от вътре, мислеше как ако не бе толкова лош преди сега щеше да има някой да му помогне, да му подаде ръка. Погледна я отново и видя как и от нейните очи текат сълзи, но тези сълзи какви бяха те сякаш не бяха човешки бяха изпълнени с истинска болка, а тя искаше да крещи , да вика. Не искаше да вика от болка искаше да изкрещи, за да разбере някой че те са там , да им помогнат . А къде бяха те? Този въпрос навлезе в съзнанието и на двама им в един и същи момент. Бяха там някъде, захвърлени , той наказан за това което беше правил с другите , а тя защото искаше да му помогне. Наистина го искаше, това искаше най – много в момента, да му помогне. Но не можеше това беше нейното наказание за това което беше сторила, за това че откри чувствата в себе си.Сега тя обичаше, страхуваше се, бе щастлива и в същия момент паниката беше завладяла цялото и тяло. Така те стояха и всякакви чувства нахлуваха в тях и никой на никого не можеше да каже нищо, но бяха спасили животите си един на друг. Бяха се посветили и убили заедно злодея в единия и създадоха планина от щастие и любов заедно.


Тагове:   възраждане,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: guger4e
Категория: Други
Прочетен: 35599
Постинги: 23
Коментари: 32
Гласове: 73
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031