Постинг
08.10.2008 12:30 -
В очакване
Автор: guger4e
Категория: Тя и той
Прочетен: 678 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2008 13:44
Прочетен: 678 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 27.11.2008 13:44
Вдигаш телефона и набираш номер, очакваш да чуеш глас, непознат. След кратко изчакване отсреща чуваш не глас, а магия под формата на звук , която нежно ти казва , че ще те потърси по – късно. Затваряш и си мислиш това истина ли е или плод на въображението ти. Толкова много ли ти се е искало да чуеш това което си чул дори и по – брилянтно. Часове на ред чакаш телефона да звънне и да усетиш магията отново, да се докоснеш поне малко до нея и тя да влезе дълбоко в теб. След дълго чакане прераснало вече в леки нишки на нетърпение, нерви и мисли ,че това няма да се случи настъпва момента. Гласа отсреща звучи така приятно и сладко като песен на малка пролетна птичка, която иска да събуди с вълшебната си песен целия свят. Облива те невъобразимо щастие , топли и студени вълни обливат цялото ти тяло , мислено се отделяш от земята и политаш някъде на високо. Момента на щастието , дава ти енергия и сила да изкрещиш всичко пред света без да ти пука , че на някого няма да му хареса това сега ти си сам и няма никой друг.
Той казва :
- Нека да се видим тази седмица и да видим как ще потръгнат нещата. – гласа му е закачлив и в същото време толкова приятен , че не ти се иска да спира никога да звучи.
Съгласяваш се но с уговорка за по – късна дата. Затваряш телефона и не можеш да повярваш , че това ти се случва ни най – малко не вярваше , че нещата ще потръгнат така. Минават ден , два и времето започва да тече толкова бавно сякаш е спряло и не иска да помръдне . Минават още два дни и настъпва време за път. Желанието да се качиш в автобуса и да потеглиш на момента е неутолимо, но всичко става толкова бавно и мъчително, но все пак тръгваш дошъл е така чакания момент. Пътуването е толкова продължително , а ти с огромно нетърпение очакваш да слезеш и вече да знаеш , че започваш нещо ново и толкова хубаво.
Наистина е хубаво слизайки започваш да гледаш по друг начин с усмивка на лицето и още по голяма радост в сърцето. Забравяш какво е било преди сякаш си излетял в бъдещето а минало никога не е имало. Нова страница, нова приказка, ново начало….
Срещата , очакването , напрежението… Сърцето изпълнено с уплаха да не остане разочаровано от това, което очаква. Момент на стъписване , на тъга , на страх … последван от момент на невъобразима радост и неописуемо щастие след първото “Здравей“. Загуба на глас само усмивка и тъпо изражение , защото способността да реагираш се е изгубила някъде назад зад теб и се е скрила толкова добре, че дори не можеш да предположиш къде е , а и не искаш да я намираш. Така ти е добре любуваш се на момента и не искаш да го разваляш с празни приказки , просто гледаш и не проумяваш нищо , все едно гледаш отстрани и дори и да искаш не можеш да направиш нещо. Чуваш гласа ,магията виждаш го пред себе си , можеш да го докоснеш ,но не смееш , а толкова много го искаш. Не вярваш какво става не осъзнаваш нищо , дишането ти се учестява , а ритъма на сърцето ти е толкова бърз , че си мислиш дали не се забелязва под дрехите , че иска да излети високо в небето . Не иска да бъде видяно , не иска никой да разбере как пърха като новородено птиче в опити да излети от майчиното гнездо. Света приема друг образ покрай него, аромата на въздуха се променя , всичко е различно като в приказка.
Той е толкова необикновен , с глас магия , излъчване на ангел, докосване на вятър и изпълнен с какво ли още не , неземно… За момент се замислям дали е истински искам да го докосна да го порежа с нещо и да текне кръв , за да се убедя че не е измама, че не сънувам. Ако потече кръв и тя ще е необикновена , ще е алено червена с рубинен блясък , сякаш е най – чистата река на света недокосвана до сега. Река в която са се докосвали само цветовете на прецъфтелите дръвчета и неимоверни цветя, наситили я с още повече енергия и създали от нея блясъка и щастието на света. Никога до сега не ти се е случвало да видиш нещо подобно което да ти се струва колкото реално толкова и нереално , странно и малко плашещо, но и толкова меко , добро и топло , че те кара да се разтапяш като първите падащи снежинки на зимата.
Докосването ти до него те изгаря , оставя белег , но невидим и ти не искаш да се откъсваш от тази болка на огъня , харесва ти и искаш да я изпиташ още по – дълбоко в себе си , да те изпълни . Нямаш време докосването е за секунди дори за части от секундата, затова е толкова жадувано … Застанал близко до теб , усещаш го с всяка част от себе си дори и да не го виждаш. В теб се ражда чувство което го усеща където и да е докосва го мислено , обвива го и не иска да го пусне . Щастието от това незаменимо чувство е трудно да се опише, то не се ражда във всеки а само в тези, които го искат наистина и го заслужават, те го създават сами за себе си . Когато Той се събужда и ти се събуждащ с него, усещаш как потрепва тялото му от лекия утринен хлад, виждаш изражението на все още съненото му лице и искаш да го докоснеш ,да бъдеш до него да го почувстваш като част от себе си , но като истинска част не само духом. Неговото докосване може да те накара да затаиш дъх и след това да го изпуснеш като лек нежен стон, който да подлуди и двамата. Дори без докосване , достатъчна е една усмивка , един поглед , една дума да запали огъня , да започне да те потапя в пламъците които те поглъщат и не искат да те пуснат , но и ти не желаеш да се измъкнеш от тях. Те ще те изпепелят и след това ще ти помогнат да се възродиш от пепелта и да се почувстваш толкова добре колкото никога до сега и никои до сега не те е карал да се чувстваш. Той не е човек , а магия , магия която те омагьосва наистина и те изпраща в друга вселена, на чувства, на щастие , на объркване. Всичко това е толкова приятно , че не искаш никога да свършва , знаеш , че е само илюзия и искаш да поживееш още малко в нея, да я почувстваш по – добре , защото никога може би няма да го почувстваш наистина. Ще бъде прекалено хубаво, за да е истина ако се случи … но ти го искаш по – истински от всякога ,а не знаеш какво да направиш как да го постигнеш. Трудно е почти недостижимо, като Еверест не ти стига въздуха да го изречеш. Нямаш сила, при усещането че е някъде наблизо около теб ти се покосяват краката, сърцето ти се опитва да си избие път през гърдите ти и да избяга, не можеш да дишаш и да се контролираш. Иска ти се в един момент да отидеш и да направиш нещо, но ти е толкова трудно , че дори и да опиташ ти се струва , че няма да ти стигнат силите. Той те кара да се чувстваш толкова безсилна и слаба когато е до теб, сякаш го прави нарочно и иска да е така, за да ти покаже силата и мощта която притежава, да ти покаже че може да те защити и да направи всичко за теб. Не го прави , само изсмуква силите ти и те кара да се чувстваш безкрайно немощна и безсилна, потъваща в море без дъно под теб. Вълните му те обгръщат и повличат колкото си може по навътре , започват да си играят с теб, да те заливат стават все по големи и мощни , не можеш да се бориш с тях , трудно ти е да дишаш, няма за какво да се хванеш и на какво да стъпиш. Това е част от неговата магия Той не е истински , силен е магически силен изпепеляващ без пламъци, способен да та удави без вода , способен да вземе и последната глътка въздух от теб дори без да диша. Може би го прави несъзнателно, дали има други на които го причинява или само на теб. Ако има и други ти се иска при тях да използва още по – голяма сила да им взема всичко и те да не могат да се завърнат отново от неговото опиянение. Иска ти се Той да бъде само твой не искаш да го делиш с никого, не искаш слънцето или вятъра да го докосват, не искаш звездите да го гледат завидно вечер надвесили се над прозореца му. Егоистично е от твоя страна да го искаш само за себе си , но това е в същността на всеки човек да иска най – доброто за себе си и да не иска да го споделя с другите. Ако успееш да го имаш само за миг , един единствен миг няма да искаш да се отделиш от него никога повече, Той излъчва привличане , залепя те за себе си и не ти позволява да се отлепиш от него , дори не ти позволява да си помислиш да бягаш. По някога на теб ти се иска да бягаш , да отидеш на далеч , усещаш изгаряща , но и толкова сластна болка когато е впит в теб. Искаш да поемеш въздух и да се отделиш, за да разбереш отново и отново , че не можеш без него и че Той е нещо без което не можеш да живееш, по скоро ще живееш без въздух , вода , слънце , светлина , но без него не можеш Той ти дава от всички тези неща. Обръщаш се поглеждаш света и си мислиш колко е красив, но само когато Той е с теб , моментите в които го няма и не го усещаш всичко около теб изглежда така мрачно и мъртво , че се питаш дали все още съществуваш, дали това не е филм или някаква измислица. Моментите в които оценяваш колко е важен за теб него го няма , тогава премисляш всичко , тогава виждаш и усещаш всичко по – различно , гледаш от друг ъгъл на нещата. Тогава Той се връща сякаш виковете ти , че се нуждаеш толкова силно от него са прорязали вселената. Идва докосва те хваща ти ръката, дава ти отново всичко от което те е лишил до този момент, подкрепа, стабилност, сила…. Това е Той усещащ винаги кога трябва да се завърне и кога трябва да избяга отново да изчезне и да се скрие докато ти отново изпиташ неудържима нужда от него, от ласките , докосванията и неповторимите му усмивки. Той веднъж ти е дал всичко научил те е , че никой друг няма да го прави за теб и Той самия няма да го позволи някой да те отнеме и да наруши неговата магия. Ти се обръщаш поглеждаш го и усмивката и ръката ти която си поставила нежна на лицето му изричат , че ти дори не искаш да търсиш друг , че никой не би могъл да ти даде това което Той ти дава. Успокояваш го , че Той е незаменим и неговата сила и начина по който прави нещата за теб не могат да се сравнят с нищо друго и не искаш да си помисляш даже да го замениш. В погледа му виждаш колко е скъп за теб , дори безценен не можеш да си позволиш да си помисляш, че ще го изгубиш , дори прокрадването на тази мисъл кара част от теб да плаче и да се разкъсва на милиони парчета по света умиращи бавно , но попадащи където и да е от тях се ражда и пониква нов цвят с нова надежда и където и да отиде Той винаги ще си близо до него и ще го пазиш. Една толкова малка частица от теб вместо да излети някъде по света и да създаде нещо ново се е впила в него и не му дава и да си помисли да бъде далеч от теб.
Това са мисли с които заспиваш и се будиш, защото Той не е истински до теб, а само в мечтите ти. Боли те от това чувстваш се като герой от филм или може би рисуван… Това те кара да го искаш повече и повече след всеки път когато го видиш, кара те да го желаеш неистово и да не можеш да го изкараш от главата и мислите си.
Доближава се просто неволно до теб а ти , ти получаваш изблик , заря от изненада и смесени чувства, усмихваш се вътрешно а на лицето ти е изписано кой знае какво. Надяваш се да не е забележимо притеснението което изпитваш , за което няма причина , но за теб всичко е причина дори мъничка въздишка ти ускорява пулса и ти се иска да не си там , за да избегнеш неудобния момент. Помолил те за нещо в следващия момент вече осъзнаваш , че си направил но не е това което е трябвало и ситуацията става още по – неловка , неловко е но само за теб за другите е незабележимо и нормално, а ти мислиш какво е станало и колко глупаво е изглеждало. Обръщаш се лека усмивка, извинение и може би лице което е по червено от колкото може да бъде, това те издава и притеснението става още по – силно и неудържимо. Иска ти се да избягаш , земята да се отвори и да изчезнеш в нея или може би да върнеш момента , да няма паника и всичко да бъде свършено както е редно. Невъзможно е винаги след подобни моменти се замисляш какво е можело да се случи , но не се е случило , защото е в миналото вече и не можеш да го промениш. Само това че го усещаш близко до теб те кара да се чувстваш добре, но и същевременно изпадаш в неистова паника. В моменти паниката се превръща в нещо прекрасно, все едно всички звезди в космоса се нареждат около теб и заедно с луната и планетите започват да танцуват нежен и бавен танц. Малки пламъчета разпръскват искрици които мигновено са привлечени от кожата ти, изгарят те и влизат в теб , насладата от тяхното изгаряне е несравнима с друго усещане. Болката, докосването, усещането само полъха му ти ги дава, попива в теб като пара в мека гъба, няма по – сладък полъх и по – сладко опиянение от това да е покрай теб и незабелязано да те изпълва с неповторима радост и щастие.
Той казва :
- Нека да се видим тази седмица и да видим как ще потръгнат нещата. – гласа му е закачлив и в същото време толкова приятен , че не ти се иска да спира никога да звучи.
Съгласяваш се но с уговорка за по – късна дата. Затваряш телефона и не можеш да повярваш , че това ти се случва ни най – малко не вярваше , че нещата ще потръгнат така. Минават ден , два и времето започва да тече толкова бавно сякаш е спряло и не иска да помръдне . Минават още два дни и настъпва време за път. Желанието да се качиш в автобуса и да потеглиш на момента е неутолимо, но всичко става толкова бавно и мъчително, но все пак тръгваш дошъл е така чакания момент. Пътуването е толкова продължително , а ти с огромно нетърпение очакваш да слезеш и вече да знаеш , че започваш нещо ново и толкова хубаво.
Наистина е хубаво слизайки започваш да гледаш по друг начин с усмивка на лицето и още по голяма радост в сърцето. Забравяш какво е било преди сякаш си излетял в бъдещето а минало никога не е имало. Нова страница, нова приказка, ново начало….
Срещата , очакването , напрежението… Сърцето изпълнено с уплаха да не остане разочаровано от това, което очаква. Момент на стъписване , на тъга , на страх … последван от момент на невъобразима радост и неописуемо щастие след първото “Здравей“. Загуба на глас само усмивка и тъпо изражение , защото способността да реагираш се е изгубила някъде назад зад теб и се е скрила толкова добре, че дори не можеш да предположиш къде е , а и не искаш да я намираш. Така ти е добре любуваш се на момента и не искаш да го разваляш с празни приказки , просто гледаш и не проумяваш нищо , все едно гледаш отстрани и дори и да искаш не можеш да направиш нещо. Чуваш гласа ,магията виждаш го пред себе си , можеш да го докоснеш ,но не смееш , а толкова много го искаш. Не вярваш какво става не осъзнаваш нищо , дишането ти се учестява , а ритъма на сърцето ти е толкова бърз , че си мислиш дали не се забелязва под дрехите , че иска да излети високо в небето . Не иска да бъде видяно , не иска никой да разбере как пърха като новородено птиче в опити да излети от майчиното гнездо. Света приема друг образ покрай него, аромата на въздуха се променя , всичко е различно като в приказка.
Той е толкова необикновен , с глас магия , излъчване на ангел, докосване на вятър и изпълнен с какво ли още не , неземно… За момент се замислям дали е истински искам да го докосна да го порежа с нещо и да текне кръв , за да се убедя че не е измама, че не сънувам. Ако потече кръв и тя ще е необикновена , ще е алено червена с рубинен блясък , сякаш е най – чистата река на света недокосвана до сега. Река в която са се докосвали само цветовете на прецъфтелите дръвчета и неимоверни цветя, наситили я с още повече енергия и създали от нея блясъка и щастието на света. Никога до сега не ти се е случвало да видиш нещо подобно което да ти се струва колкото реално толкова и нереално , странно и малко плашещо, но и толкова меко , добро и топло , че те кара да се разтапяш като първите падащи снежинки на зимата.
Докосването ти до него те изгаря , оставя белег , но невидим и ти не искаш да се откъсваш от тази болка на огъня , харесва ти и искаш да я изпиташ още по – дълбоко в себе си , да те изпълни . Нямаш време докосването е за секунди дори за части от секундата, затова е толкова жадувано … Застанал близко до теб , усещаш го с всяка част от себе си дори и да не го виждаш. В теб се ражда чувство което го усеща където и да е докосва го мислено , обвива го и не иска да го пусне . Щастието от това незаменимо чувство е трудно да се опише, то не се ражда във всеки а само в тези, които го искат наистина и го заслужават, те го създават сами за себе си . Когато Той се събужда и ти се събуждащ с него, усещаш как потрепва тялото му от лекия утринен хлад, виждаш изражението на все още съненото му лице и искаш да го докоснеш ,да бъдеш до него да го почувстваш като част от себе си , но като истинска част не само духом. Неговото докосване може да те накара да затаиш дъх и след това да го изпуснеш като лек нежен стон, който да подлуди и двамата. Дори без докосване , достатъчна е една усмивка , един поглед , една дума да запали огъня , да започне да те потапя в пламъците които те поглъщат и не искат да те пуснат , но и ти не желаеш да се измъкнеш от тях. Те ще те изпепелят и след това ще ти помогнат да се възродиш от пепелта и да се почувстваш толкова добре колкото никога до сега и никои до сега не те е карал да се чувстваш. Той не е човек , а магия , магия която те омагьосва наистина и те изпраща в друга вселена, на чувства, на щастие , на объркване. Всичко това е толкова приятно , че не искаш никога да свършва , знаеш , че е само илюзия и искаш да поживееш още малко в нея, да я почувстваш по – добре , защото никога може би няма да го почувстваш наистина. Ще бъде прекалено хубаво, за да е истина ако се случи … но ти го искаш по – истински от всякога ,а не знаеш какво да направиш как да го постигнеш. Трудно е почти недостижимо, като Еверест не ти стига въздуха да го изречеш. Нямаш сила, при усещането че е някъде наблизо около теб ти се покосяват краката, сърцето ти се опитва да си избие път през гърдите ти и да избяга, не можеш да дишаш и да се контролираш. Иска ти се в един момент да отидеш и да направиш нещо, но ти е толкова трудно , че дори и да опиташ ти се струва , че няма да ти стигнат силите. Той те кара да се чувстваш толкова безсилна и слаба когато е до теб, сякаш го прави нарочно и иска да е така, за да ти покаже силата и мощта която притежава, да ти покаже че може да те защити и да направи всичко за теб. Не го прави , само изсмуква силите ти и те кара да се чувстваш безкрайно немощна и безсилна, потъваща в море без дъно под теб. Вълните му те обгръщат и повличат колкото си може по навътре , започват да си играят с теб, да те заливат стават все по големи и мощни , не можеш да се бориш с тях , трудно ти е да дишаш, няма за какво да се хванеш и на какво да стъпиш. Това е част от неговата магия Той не е истински , силен е магически силен изпепеляващ без пламъци, способен да та удави без вода , способен да вземе и последната глътка въздух от теб дори без да диша. Може би го прави несъзнателно, дали има други на които го причинява или само на теб. Ако има и други ти се иска при тях да използва още по – голяма сила да им взема всичко и те да не могат да се завърнат отново от неговото опиянение. Иска ти се Той да бъде само твой не искаш да го делиш с никого, не искаш слънцето или вятъра да го докосват, не искаш звездите да го гледат завидно вечер надвесили се над прозореца му. Егоистично е от твоя страна да го искаш само за себе си , но това е в същността на всеки човек да иска най – доброто за себе си и да не иска да го споделя с другите. Ако успееш да го имаш само за миг , един единствен миг няма да искаш да се отделиш от него никога повече, Той излъчва привличане , залепя те за себе си и не ти позволява да се отлепиш от него , дори не ти позволява да си помислиш да бягаш. По някога на теб ти се иска да бягаш , да отидеш на далеч , усещаш изгаряща , но и толкова сластна болка когато е впит в теб. Искаш да поемеш въздух и да се отделиш, за да разбереш отново и отново , че не можеш без него и че Той е нещо без което не можеш да живееш, по скоро ще живееш без въздух , вода , слънце , светлина , но без него не можеш Той ти дава от всички тези неща. Обръщаш се поглеждаш света и си мислиш колко е красив, но само когато Той е с теб , моментите в които го няма и не го усещаш всичко около теб изглежда така мрачно и мъртво , че се питаш дали все още съществуваш, дали това не е филм или някаква измислица. Моментите в които оценяваш колко е важен за теб него го няма , тогава премисляш всичко , тогава виждаш и усещаш всичко по – различно , гледаш от друг ъгъл на нещата. Тогава Той се връща сякаш виковете ти , че се нуждаеш толкова силно от него са прорязали вселената. Идва докосва те хваща ти ръката, дава ти отново всичко от което те е лишил до този момент, подкрепа, стабилност, сила…. Това е Той усещащ винаги кога трябва да се завърне и кога трябва да избяга отново да изчезне и да се скрие докато ти отново изпиташ неудържима нужда от него, от ласките , докосванията и неповторимите му усмивки. Той веднъж ти е дал всичко научил те е , че никой друг няма да го прави за теб и Той самия няма да го позволи някой да те отнеме и да наруши неговата магия. Ти се обръщаш поглеждаш го и усмивката и ръката ти която си поставила нежна на лицето му изричат , че ти дори не искаш да търсиш друг , че никой не би могъл да ти даде това което Той ти дава. Успокояваш го , че Той е незаменим и неговата сила и начина по който прави нещата за теб не могат да се сравнят с нищо друго и не искаш да си помисляш даже да го замениш. В погледа му виждаш колко е скъп за теб , дори безценен не можеш да си позволиш да си помисляш, че ще го изгубиш , дори прокрадването на тази мисъл кара част от теб да плаче и да се разкъсва на милиони парчета по света умиращи бавно , но попадащи където и да е от тях се ражда и пониква нов цвят с нова надежда и където и да отиде Той винаги ще си близо до него и ще го пазиш. Една толкова малка частица от теб вместо да излети някъде по света и да създаде нещо ново се е впила в него и не му дава и да си помисли да бъде далеч от теб.
Това са мисли с които заспиваш и се будиш, защото Той не е истински до теб, а само в мечтите ти. Боли те от това чувстваш се като герой от филм или може би рисуван… Това те кара да го искаш повече и повече след всеки път когато го видиш, кара те да го желаеш неистово и да не можеш да го изкараш от главата и мислите си.
Доближава се просто неволно до теб а ти , ти получаваш изблик , заря от изненада и смесени чувства, усмихваш се вътрешно а на лицето ти е изписано кой знае какво. Надяваш се да не е забележимо притеснението което изпитваш , за което няма причина , но за теб всичко е причина дори мъничка въздишка ти ускорява пулса и ти се иска да не си там , за да избегнеш неудобния момент. Помолил те за нещо в следващия момент вече осъзнаваш , че си направил но не е това което е трябвало и ситуацията става още по – неловка , неловко е но само за теб за другите е незабележимо и нормално, а ти мислиш какво е станало и колко глупаво е изглеждало. Обръщаш се лека усмивка, извинение и може би лице което е по червено от колкото може да бъде, това те издава и притеснението става още по – силно и неудържимо. Иска ти се да избягаш , земята да се отвори и да изчезнеш в нея или може би да върнеш момента , да няма паника и всичко да бъде свършено както е редно. Невъзможно е винаги след подобни моменти се замисляш какво е можело да се случи , но не се е случило , защото е в миналото вече и не можеш да го промениш. Само това че го усещаш близко до теб те кара да се чувстваш добре, но и същевременно изпадаш в неистова паника. В моменти паниката се превръща в нещо прекрасно, все едно всички звезди в космоса се нареждат около теб и заедно с луната и планетите започват да танцуват нежен и бавен танц. Малки пламъчета разпръскват искрици които мигновено са привлечени от кожата ти, изгарят те и влизат в теб , насладата от тяхното изгаряне е несравнима с друго усещане. Болката, докосването, усещането само полъха му ти ги дава, попива в теб като пара в мека гъба, няма по – сладък полъх и по – сладко опиянение от това да е покрай теб и незабелязано да те изпълва с неповторима радост и щастие.
в очакване ...
Честито 500 000 - я посетител на http:/...
Астрономите са в очакване на неизвестен ...
Честито 500 000 - я посетител на http:/...
Астрономите са в очакване на неизвестен ...
