Не знам защо те обичам но те обичам,

не знам защо ме превличаш ,

не знам защо когато те видя потръпвам,

не знам защо когато помисля за тебе изтръпвам,

не знам защо но не мога да спра да мисля за теб,

не знам защо ти си този човек,

не знам защо но дори не те виждам, но винаги те усещам,

не знам защо ме караш да напусна тиалото си когато около мен,

не знам защо съм в плен.

Но знам че те желая,

знам че си единствен,

знам че си истински,

знам че си в мислете винаги,

знам че си забранения плод за мен,

знам че никоя дрга не може да те има,

знам че никои не те усеща така както аз,

знам че друг не искам да видя, да почувствам и да желая,

знам че за друг не мога да мисля а само за теб.

Опитах се да те заместя,

не успях няма начин,

опитах се да те забравя,

не мога ти живееш в главата ми,

опитах се да заспя,

не успях защото не мога да спра да мисля за теб,

опитах се да не те обичам,

не успях защото сърцето те обича наистина,

опитах се да не те забелязвам ,

не успях защото ти винаги си наоколо,

опитах се да не поглеждам към теб когато минаваш,

не успях ти си магнит за погледа и сърцето ми.

Спрях да се опитвам вече да не мисля за теб, това е непосилно за мен,

спрях да се опитвам да не те гледам , това е невъзможно за мен,

спрях да се опитвам да заспя , това няма да съм аз,

спрях да се опитвам да не те желая, това е само мечта,

спрях да се опитвам да те заместя , няма друг като теб.

Не мога да спра сърцето си и да му кажа че ти си нищо за мен,

не мога да го излъжа и да погледна към друг,

не мога и миг да живея и да не мисля за теб,

не мога да опиша със думи какво усещам,

не мога да опиша със думи какво чувствам,

не мога да правя нишо вече.

Мога само да продължа да мисля за теб,

мога само да продължа да не спя,

мога само да продължа да се наслаждавам когато те видя,

мога само да продължа да те желая когато си искам,

мога само да продължа да бъда с теб в мислите си ,

мога само да продължа да те обгръщам с поглед,

мога само да продължа да попивам цялата ти страст без да знаеш.

Някой ден ще го направя,

някой ден ще ти го кажа,

някой ден ще трябва да ти кажа сбогом,

някой ден ще трябва да се разделя с мисълта за теб,

някой ден ще трябва да престана да те желая,

някой ден ще трябва да спра да те изпивам с поглед,

някой ден ще трябва да спра да те обичам.

Този ден е много далече,

този ден не искам да идва, а ако дойде до тогава аз ще съм твоя , поискай ме само за миг и ще бъда с теб цяла вечност, няма да мисля за друго ще бъда отдадена само на теб и повече никога няма да искам да видя друг, но колкото близо си ти до мен толкова си и далече, ако протегна ръка ще те докосна , но ме е страх да не е за последно и затова съм се спирала хиляди пъти, когато отворя очи ще те видя , но не ги отварям за да не видиш ти че те гледам и да кажеш нещо което ще ме убие, единственото докосване което си ми предоставил не беше нищо особенно просто ми стисна ръката за поздрав , но за мен това беше единствения начин да усетя нежността ти и твоята топлина макар и само от ръката ти, след това всичко което докоснех засияваше като лятна утрин, обсипана от златистите лъчи на слънцето озарило целия свят и покрило душата ми със нжността която притежаваш само ти. Само за миг да помисля за теб и всичко около мен изчева навлизам в собствен свят , измислен е но е прекрасен много по – красив от реалността, само за миг да те погледна и всички други изчеват оставаш само ти и не мога да си преместя погледа правя го само от страх да не го забележиш и магията да свърши, защото това е моята магия за която ти не знаеш която преживявам сама и никой не може да бъде съпричастен към нея. Ако ме докоснеш само веднъж дори и неволно тогава ще разбереш коя съм , защото ще се разтопя като сняг в първата настъпваща пролетна утрин и ще се изпаря под нежните лъчи на слънцето , за да не можеш да кажеш нищо и да не съм наранена, но така аз ще остана във свежия утринен пролетен въздух и винаги когато поемеш дълбоко дъх ще влизам в теб ще ме усещаш и ще си спомняш, че е имало и винаги ше ще има някого покрай теб когото не виждаш но усещаш около себе си. Тогава знам че ще мога да те виждам когато пожелая , да те докосвам винаги когато ми се иска , да се наслъждавам на слънчевата ти усмивка и да се опитвам да те успокоявам когато си неспокоен дори и да не ме усещаш като ангел пазител.

Това е само мечта която никога няма да се превърне в реалност дори и за миг, но нали затова са мечтите да бъдем с някого когото обичаме а той дори не подозира , на когото не можем да кажем и да обясним какво е усещането вътре в нас и колко боли от невъзможното. Затова е интересно защото е невъзможно и затова ще продължи дълго време защото ти си забранения плод от Рая койт никога няма да мога да опитам и за мен ще бъде нещото което е най – вкусното на света но аз не съм била и на глътка въздух разстояние от това да вкусиа неговия прелестен вкус.