Постинг
28.11.2008 12:38 -
Пътешествие до непознатото
Вечерта беше мрачна и студена. Тя се беше прибрала от работа преди часове и беше безкрайно изморена. Взе си чаша и я напълни с тъмно, старо червено вино. Камината беше запалена и тя седна с чаша в ръка пред нея и се замисли дълбоко върху това, което се беше случило през деня. Работата и беше натоварена особено в последно време. Поради настъпващите скоро коледни празници хората бяха решили да я карат да работи повече от всякога. Всяка вечер последните две седмици тя се прибираше толкова изморена и изнемощяла , че не искаше да разговаря с никого . Просто искаше да седне и да си почине. Пламъчетата в огнището подскачаха сякаш играят някаква забавна игра. От време на време се хващаха за ръце и танцуваха диви танци, а тя седнала в мекото кресло, отпуснала се напълно ги наблюдаваше и се опитваше да разкара тежкото ежедневие от главата си. Работата и толкова много вече я беше претоварила, че дори я сънуваше. Искаше й се да си изключи телефоните , да вземе някакви дрехи и да забегне някъде за няколко дни и да забрави напълно за всичко , както и всички да забравят за нея. Стана механично и отиде в банята, пусна водата да пълни ваната и отново отиде да седне пред игривите пламъчета. Тя стоеше и се вглеждаше в камината, но по някога атака я гледаше сякаш виждаше през нея, беше се загледала в една точка и главата й сякаш беше празна. Не й се беше случвало от много време да се почувства така. Имаше нужда от огромно разтоварване. Стана бавно и на път към банята свали лекия като перце копринен халат. Изящното й тяло се описа като силует в мрака и тъмнината около нея я докосна. Ваната беше пълна с аромати и посипана с най – различни цветчета , над нея се издигаше лека, загадъчна пара, която примамливо я дърпаше.Тези аромати, свещите които си беше запалила и обстановката някак си я отпускаха, караха я да се чувства в друго измерение. Леко грациозната и фигура се потопи бавно във водите и се отпусна, тогава тя изпита истинското облекчение. В този миг тя се отнесе някъде където не беше ходила никога и може би нямаше да отиде. Мястото най – вероятно не съществуваше, не беше реално и това я караше да се чувства специално. Точно за това беше мечтала, усамотение , уединение и спокойствие. Рядко се случваше да ходи по такива места, но когато го правеше само тя знаеше колко сладко е усещането и колко приказни са тези места.
Тя се пренесе цялата там , във висините на планината. Късната есен беше посипала околията със златисти багри, а слънцето се докосваше до всичко и правеше картината още по – трудна за описване и фантастична. Тя облечена само в слънчевата светлина и обгърната от лекия полъх на вятъра тръгна. Вървеше с широка, безгрижна усмивка на лицето си. Чувстваше се както когато беше малко момиченце, безкрайно безгрижна и ненаситно щастлива. Беше сама , мечтата й се беше сбъднала, подскачаше диво по посипаната с листа земя и се радваше на безгрижието. Птиците кръжаха около нея, обожествяваха я и пееха весела песен с нея. Дочу от някъде палавото ромолене на вода, може би рекичка. Не , не беше река , беше най – великолепното нещо което някога бе виждала през живота си. Водопад който игриво подскачаше по скалите и с диви плисъци падаше долу и се разливаше до където и стигаше погледа. Тя се доближи до водата, докосна я и надвесена над нея видя облика си. Нежно бяло лице, големи зелени очи , в които който се огледаше се пренасяше в ефирна пролетна приказка със зелени поляни, косата дълга с безброй къдрици, слънцето я докосваше и не можеше да се наслади на мекотата й. Тя стоеше и се гледаше сякаш до сега никога не е знаела как изглежда , беше запленена от кристалния си лик във водата. Засмя се още по – весело и подскочи , влезе във водата и заплиска с ръце. Тръгна към водопада , а той сякаш я видя започна да прелива в пурпурни цветове, когато тя влезе под него той я обля цялата в злато и под водите му грацията й се изписваше още по – изящно. Продължи да навлиза под водопада докосвайки всяка една капчица от сменящата цветовете си вода. Слънцето закачливо си играеше с нея дори и през обсипалата я водна завеса, пазеше я и не искаше да я изгуби от погледа си. Под водопада тя откри хиляди малко водопадчета, които си играеха едно с друго и се радваха на последните прекрасни слънчеви дни. При появата й сякаш всички те се втурнаха към нея, да я докоснат и да я усетят. Обливаха я така сякаш искаха да я задържат за себе си, не искаха да я споделят с никого, да бъде тяхна за винаги. Тя беше изпълнена с топлина и веселие във всяка част от тялото си. Наоколо се разнесоха приятни аромати и водата леко се затопли. Ароматите напомняха на детските ранни утрини , когато ставаше и полъха на вятъра й донасяше хиляди различни ухания от вън. За момент й се стори че е обсипана не с вода, а с цветовете на всички съществуващи цветя. Усети аромата на жасмин, който премина в розов, а той премина във всички други за които тя се сещаше. Аромата на канела й напомни за миг как е седнала у дома пред огъня с чаша мляко леко поръсена с канела и лъжичка мед и вкусът изпълни мислите й , усещаше меката топлина на млякото и сладкия примесен вкус на меда. Всичко това беше толкова прекрасно и перфектно, че не й се искаше никога да напуска този свят. Тя диво изскочи от под водопада с лудешка усмивка. Излезе на брега и продължи разходката си. От всички страни дочуваше звуците на гората, как от време на време падаха и последните останали листа, как животните са се забързали да се подготвят за настъпващата зима. А тя самата беше толкова доволна, искаше й се дори и зимата в студа да бъде тук, да се докосне до изяществото на това приказно място, искаше да го види застлано в безкрайна белота и да усети ледения дъх на зимата, да изпълни дробовете си с вкуса на зимния въздух. Почувства се така щастлива и удовлетворена от пътешествието си, седна бавно на земята и подпря глава на близкото дърво, загледа се в небето. То беше оцветено в няколко нюанса, явно бе изкарала целия ден там, защото сега цветовете му показваха , че скоро ще настъпи нощта . Целия небесен шир беше обсипан с бели малки облачета, обградена с оранжеви и розови преливащи във всеки възможен нюанс цветове. Прииска й се да полети и да легне върху облачетата, да усети колко меки и нежни са, да бъде като птиците в небето.
Отвори леко очи , стори й се че е стояла във ваната с часове , дори с дни. Почувства се отпочинала, изправи се бавно, взе оставената на близо хавлия и се зави с нея. От докосването на меката материя те потрепна и сякаш за миг се върна на онова приказно място от което не искаше да си тръгва. Мекотата на кърпата се пропи в нея и я обгърна с неповторимо усещане. Тя отново отиде и седна на креслото пред мекия пламък на камината , който вече не беше толкова игрив, а по – скоро се приготвяше за нощната си дрямка. Отпусна се леко пред пламъците и се унесе в сладка дрямка надявайки се да продължи приключението което беше изживяла.
Тя се пренесе цялата там , във висините на планината. Късната есен беше посипала околията със златисти багри, а слънцето се докосваше до всичко и правеше картината още по – трудна за описване и фантастична. Тя облечена само в слънчевата светлина и обгърната от лекия полъх на вятъра тръгна. Вървеше с широка, безгрижна усмивка на лицето си. Чувстваше се както когато беше малко момиченце, безкрайно безгрижна и ненаситно щастлива. Беше сама , мечтата й се беше сбъднала, подскачаше диво по посипаната с листа земя и се радваше на безгрижието. Птиците кръжаха около нея, обожествяваха я и пееха весела песен с нея. Дочу от някъде палавото ромолене на вода, може би рекичка. Не , не беше река , беше най – великолепното нещо което някога бе виждала през живота си. Водопад който игриво подскачаше по скалите и с диви плисъци падаше долу и се разливаше до където и стигаше погледа. Тя се доближи до водата, докосна я и надвесена над нея видя облика си. Нежно бяло лице, големи зелени очи , в които който се огледаше се пренасяше в ефирна пролетна приказка със зелени поляни, косата дълга с безброй къдрици, слънцето я докосваше и не можеше да се наслади на мекотата й. Тя стоеше и се гледаше сякаш до сега никога не е знаела как изглежда , беше запленена от кристалния си лик във водата. Засмя се още по – весело и подскочи , влезе във водата и заплиска с ръце. Тръгна към водопада , а той сякаш я видя започна да прелива в пурпурни цветове, когато тя влезе под него той я обля цялата в злато и под водите му грацията й се изписваше още по – изящно. Продължи да навлиза под водопада докосвайки всяка една капчица от сменящата цветовете си вода. Слънцето закачливо си играеше с нея дори и през обсипалата я водна завеса, пазеше я и не искаше да я изгуби от погледа си. Под водопада тя откри хиляди малко водопадчета, които си играеха едно с друго и се радваха на последните прекрасни слънчеви дни. При появата й сякаш всички те се втурнаха към нея, да я докоснат и да я усетят. Обливаха я така сякаш искаха да я задържат за себе си, не искаха да я споделят с никого, да бъде тяхна за винаги. Тя беше изпълнена с топлина и веселие във всяка част от тялото си. Наоколо се разнесоха приятни аромати и водата леко се затопли. Ароматите напомняха на детските ранни утрини , когато ставаше и полъха на вятъра й донасяше хиляди различни ухания от вън. За момент й се стори че е обсипана не с вода, а с цветовете на всички съществуващи цветя. Усети аромата на жасмин, който премина в розов, а той премина във всички други за които тя се сещаше. Аромата на канела й напомни за миг как е седнала у дома пред огъня с чаша мляко леко поръсена с канела и лъжичка мед и вкусът изпълни мислите й , усещаше меката топлина на млякото и сладкия примесен вкус на меда. Всичко това беше толкова прекрасно и перфектно, че не й се искаше никога да напуска този свят. Тя диво изскочи от под водопада с лудешка усмивка. Излезе на брега и продължи разходката си. От всички страни дочуваше звуците на гората, как от време на време падаха и последните останали листа, как животните са се забързали да се подготвят за настъпващата зима. А тя самата беше толкова доволна, искаше й се дори и зимата в студа да бъде тук, да се докосне до изяществото на това приказно място, искаше да го види застлано в безкрайна белота и да усети ледения дъх на зимата, да изпълни дробовете си с вкуса на зимния въздух. Почувства се така щастлива и удовлетворена от пътешествието си, седна бавно на земята и подпря глава на близкото дърво, загледа се в небето. То беше оцветено в няколко нюанса, явно бе изкарала целия ден там, защото сега цветовете му показваха , че скоро ще настъпи нощта . Целия небесен шир беше обсипан с бели малки облачета, обградена с оранжеви и розови преливащи във всеки възможен нюанс цветове. Прииска й се да полети и да легне върху облачетата, да усети колко меки и нежни са, да бъде като птиците в небето.
Отвори леко очи , стори й се че е стояла във ваната с часове , дори с дни. Почувства се отпочинала, изправи се бавно, взе оставената на близо хавлия и се зави с нея. От докосването на меката материя те потрепна и сякаш за миг се върна на онова приказно място от което не искаше да си тръгва. Мекотата на кърпата се пропи в нея и я обгърна с неповторимо усещане. Тя отново отиде и седна на креслото пред мекия пламък на камината , който вече не беше толкова игрив, а по – скоро се приготвяше за нощната си дрямка. Отпусна се леко пред пламъците и се унесе в сладка дрямка надявайки се да продължи приключението което беше изживяла.
Да скоча ли в дълбокото? Да!
Секретни територии. Признаци на мрака
Територия на заблужденията с Игорем Прок...
Секретни територии. Признаци на мрака
Територия на заблужденията с Игорем Прок...
Няма коментари
